Българин спасява пристанищния град Пирея

През 1941 година България е съюзник на Германия. Всички български кораби са  мобилизирани за нуждите на Вермахта. Немското командване е наредило  чрез БМФ на капитана на кораба "Княгиня Мария-Луиза" /първият български океански

През 1941 година България е съюзник на Германия. Всички български кораби са  мобилизирани за нуждите на Вермахта.

Немското командване е наредило  чрез БМФ на капитана на кораба "Княгиня Мария-Луиза" /първият български океански кораб/,  да превози 5000 авиобомби и керосин  във варели от Солун до Пирея. Корабът, който тогава е най-модерният товарен  български  кораб,  пристига рано сутринта на 30 май 1941 година  в Пирея под силна немска охрана и под командването на капитана  Иван Томов.

По време на разтоварването,  в хамбара на кораба избухва пожар. Вероятно това е саботаж, но никой не си е дал сметка за последиците от избухването на авиационните бомби. А  в окупираната по онова време Гърция, всички складови помещения намиращи се  на пристанището,  са препълнени с боеприпаси. Пристигат пожарни от Атина и Пирея,  но те не могат да изгасят пожара. Има реална опасност,  ако снарядите на кораба избухнат, всичко да се възпламени верижно.

Тогава  капитанът  на кораба Иван  Томов, който вижда каква трагедия се очертава, взима  смелото и най-правилно решение - да изведе плавателния съд извън пристанището, навътре в морето и по този начин да спаси града. Той разпорежда на командния състав  да остане на борда и да се опита да върне кораба в открито море. Редовите моряци са освободени, капитанът им дава шанс да се спасят. В последния момент на кораба се качва радистът Стоимен Захариев. Моряците се опитват да го задържат, но той иска да помогне с каквото може на другарите си, които са на борда на кораба.

Плавателният съд успява да се отдалечи от пристанищния град на около миля, когато капитанът  нарежда на целия състав да напусне кораба. Той е решил сам да изведе горящата "Княгиня Мария-Луиза" в напълно безопасни води.

Заповедта му е изпълнена частично. Взрив събаря  офицерската столова, където остава затрупан капитан Бабев - първи помощник-капитан. Вторият помощник - Веселин Георгиев-Фоса, със счупен крак и ръка, успява да се прехвърли през борда, третият помощник Чолаков и кормчията успяват да се спасят също.

Когато избухва последният взрив от бомбите, намиращи се в утробата на кораба, градът вече е спасен, но с цената на   живота на шестима българи. Освен капитана Иван Томов, загиват старшият помощник Георги Бабев, втория механик - Петър Чаракчиев, Георги Кръстев, Георги Винаров и радиста Стоимен Захариев. Два кораба, които се намират  наблизо потъват от  силната вълна.

Но град Пирея   е спасен, благодарение на мъжеството и професионализма на капитана и неговите колеги, без нито една жертва от населението и нито една разрушена сграда.

За съжаление, за подвига на  капитана и неговия екипаж не се  знае нищо. Пред къщата му във Варна няма възпоменателна плоча, няма и кораб, който да носи неговото име.       Автор: Албена Иванова